Нов пробив: Авиационно гориво от кравешки тор

Калифорнийският стартъп Circularity Fuels представи новаторска технология, която обещава да намали значително цената на устойчивото авиационно гориво (SAF) и да направи производството му достъпно директно във фермите.

В основата на разработката е компактен електрически реактор, наречен Ouro. Той преобразува биогаз, генериран от животновъдни стопанства, в синтетичен газ (сингаз) – смес от водород и въглероден оксид, която служи като суровина за производство на течно гориво.

Докато обичайният биогаз често се изгаря или използва в генератори, Ouro позволява директното му превръщане в прекурсор на керосина. След това чрез добре познатия процес на Фишер-Тропш от сингаза се получава готово авиационно гориво.

Предимствата на системата са няколко – реакторът е до 100 пъти по-евтин от традиционните съоръжения и е достатъчно компактен, за да се инсталира на територията на самата ферма.

„Фермерите по света разполагат с неизползван ресурс, който може да се превърне в печеливш продукт. Даваме им инструмент, който превръща отпадъците в гориво, от което авиацията спешно се нуждае“, коментира главният изпълнителен директор д-р Стивън Бийтън.

В САЩ съществуват над 20 000 големи животновъдни ферми, които генерират почти един трилион фунта тор годишно. Само малка част от тях – под 6% – използват биогаз, а липсата на тръбопроводи затруднява широкото му внедряване. Ouro решава и този проблем, като позволява производство на гориво на място, което лесно се транспортира по стандартните логистични мрежи.

Технологията се отличава и с проста експлоатация – достатъчно е свързване към електрическата мрежа. Системата може да преработва суров биогаз, без да е необходимо скъпо пречистване, и работи дори при наличие на примеси.

Според изчисленията, ако Ouro се внедри в подходящите ферми, сметища и пречиствателни станции, дневното производство може да достигне 42 милиона галона гориво – приблизително 70% от текущото търсене на американската авиация.

Към днешна дата устойчивото авиационно гориво покрива под 1% от нуждите на индустрията. Затова подобни решения се приемат като ключова стъпка – едновременно намаляват емисиите и създават нов източник на приходи за фермерите.

Автор на статията: Г.П., успешно завършил „Училище за соларни специалисти“