Черно море и потенциалът за вятърна енергия: Пътят напред

Идеята за изграждане на офшорни вятърни централи в българската част на Черно море набира скорост и разпалва сериозни обществени и експертни дискусии. Проектите имат потенциала да осигурят енергийна независимост и зелено бъдеще за България, но също така повдигат въпроси за екологичното въздействие, влиянието върху рибарството и туризма, както и липсата на достатъчен диалог с обществото.

Европейският пример и позицията на България

Докато северните държави на Европа вече активно развиват офшорни вятърни паркове далеч от бреговете, България тепърва прави първи крачки в тази посока. Технологията е добре развита и доказала се в страни като Дания, Германия и Великобритания. Според експерти е важно страната ни да разгледа всички възможности за енергийна диверсификация, като същевременно се защити поминъкът на местните общности.

Вятърните турбини и морското биоразнообразие

Интересен ефект от офшорните съоръжения е така нареченият „рифов ефект“. Постаментите на турбините често се превръщат в дом за различни морски видове. Енергийният експерт Мартин Владимиров посочва, че една основа може да поддържа колония от 4 тона миди, което привлича риби и създава убежище за тях. Според него, дори и видове като калкана могат да се възползват от това, тъй като зоните около турбините се превръщат в места за размножаване.

Притесненията на рибарите и туристическия сектор

Наред с възможностите, проектът среща и сериозни опасения. Рибарските общности се опасяват, че достъпът им до определени зони може да бъде ограничен. От своя страна, експертите в туризма алармират, че липсата на яснота относно разполагането на съоръженията и визията на крайбрежието може да доведе до спад в туристическия интерес.

Румен Драганов от Института за анализи в туризма изразява тревога, че „културният елемент на морската екосистема“ може да бъде нарушен, а бизнесите, свързани с туризма, остават без конкретни отговори как ще бъдат засегнати.

Законодателна рамка – първа стъпка

През изминалата седмица Народното събрание прие на първо четене Законопроекта за възобновяемата енергия в морските пространства. Според един от вносителите – Ивайло Мирчев – целта е да се създаде нормативна база, която да позволи бъдещи инвестиции. В момента, дори и да има желаещи, липсата на законодателство прави реализацията на такива проекти невъзможна.

Мирчев уточнява, че най-подходящите зони за изграждане на ветрогенератори са на 20 до 50 км от брега, където вятърът духа около 46% от времето – два пъти повече отколкото на сушата. Това прави инвестицията далеч по-ефективна.

Екологичните опасения и нуждата от диалог

Екологът Петко Ковачев изразява резерви относно начина, по който се подхожда към проекта: „Зелената сделка включва не само декарбонизация, но и опазване на природата. Процедурите за оценка на въздействието върху околната среда са неясни и понякога противоречиви.“

Организации като „Грийнпийс България“ също настояват за по-широка обществена дискусия. Меглена Антонова и Балин Балинов подчертават, че липсва баланс в комуникацията – от една страна се изтъква необходимостта от нови енергийни източници, а от друга – притесненията на рибарите, природозащитниците и местните хора остават без реален отговор.

„Хората се чувстват изненадани и притеснени, защото дебатът започна късно. Ако имаше по-прозрачна информационна кампания, реакциите щяха да са по-умерени“, посочва Балинов.

Плаващите вятърни турбини – бъдещето?

Нововъзникваща технология с потенциал за Черно море са плаващите ветрогенератори. Те се разполагат на по-голяма дълбочина, над 60 метра, и могат да бъдат позиционирани по-далеч от брега, минимизирайки визуалното и екологичното въздействие. Все пак, технологията все още не е широко използвана в търговски мащаб, а реалното ѝ приложение се очаква след 2030 г.

В заключение : Училище за Соларни Специалисти започва нов Курс на тема ВЕТРОГЕНЕРАТОРИ до 20 kw, като Практиката, ще е на База Тюленово в рамките на седмица. Повече информация за този единсвен Курс в България до седмици на сайта ни

Автор на статиата: Г.П. успешно завършил “’Училище за соларни специалисти